Между полите на две била в Средна гора се намира едно от най-известните за старозагорската област села. То се нарича Ракитница и не бива да се бърка със същото населено място, което се намира в област Видин. Само на 14 км от селото отстои областният град Стара Загора, който е известен в цялата страна като градът с най-правите улици. Архаб Мале и Сюртлий са двете предишни имена на селото, но те са актуални през годините на 19-ти век. Това означава през турското робство, а още по-точно е да се каже, че тогава селото е съставено от две махали с тези имена. Река Сазлийка разделя махалите, а това самостоятелно съществуване е факт до 1893-та. Тогава махалите официално са обявени в едно село, носещо името Белчово. Сто години по-късно отново се стига до разделение на махалите, но сега те променят имената си на Чернево и Водняка. Настоящото име на селото идва през 1951-ва.
Два основни отрасъла са били начина на местното население в Ракитница да се изхранва. От една страна това е земеделието, което е развито на различни нива в малките населени места и свързано с градини със зеленчукови и плодни насаждения. Овощарството в тази връзка е другото основно средство за изкарване на прехрана. Годините на двете балкански войни не подминават селото, макар и в нетолкова големи мащаби. Официално се знае, че през 1912-та година в редиците на Македоно – одринското опълчение се включва един доброволец от селото. Преди Втората световна война е всеизвестен факт, че страната ни е била основен износител за страните от Европа. Така река Съзлийка и нейните води осигуряват напояване за ябълки, които са изнасяни директно на немския пазар. Предвид разпадането на земеделските кооперации в селото, днес производството и износа на ябълките не е на такова високо ниво, но въпреки това хората все още пазят традиции в тази насока. Започва производство на череши, сливи, ябълки и праскови. Орехите и бадемите също се произвеждат в селото, като тенденцията е поне част от продукцията да бъде пласирана на външен пазар. Всъщност значителна част вече се изнася, тъй като една трета е засадена с овощни видове.
Религията на Ракитница е православното християнство – то се изповядва от основната част от населението на селото. В мястото има дори действащ православен храм, който се нарича Свети Иван Рилски. Този светец остава в историята ни като човек, избрал отшелничеството като начин да се доближи до Бога и отказвайки се от земните суети, да намери възвисение за духа си. Интересен е начинът, по който писателят Владимир Зарев в романа си за поп Богомил представя сблъсъка между еретика и светеца. Те нееднократно разговарят и спорят по отношение на това кой е прав във вижданията си. Иначе местното население вероятно почита празника на светеца, но за това няма официална информация в източниците. Също така не знаем колко на брой са и редовните събития, провеждани всяка година. Но няма как в село с добра развита продукция да няма пазар поне един път на седмица, а също и традиционен селски събор с гости и роднини.
